Ерата на Просвещението започва в XVII век и продължава почти до началото на XIX век. Философът Томас Хобс/ 1588 - 1679/ е от личностите, дали най-голям тласък за развитието на ранния етап от Просвещението в Англия. В неговите трудове различни философски тенденции са сложно преплетени. От една страна, той може да бъде свързан с емпиризма. Известно е, че във философията емпиризмът е принцип, заложен в основата на нейния дял, известен като теория на познанието/или епистемология –от гр., „епистеме“ - познание и „логос“ - учение, слово/. Този принцип формулира твърдението, че познанието възниква от наблюдението/директно, индиректно/ опита и експеримента, чрез които се придобиват доказателства-факти. С други думи емпиричното изследване е процес на установяване на факти, чрез опит в практиката. Но от друга страна, според Хобс, има и „условно знание, което утвърждава необходимата зависимост между нещата“.

Ето защо за да се разбере политическата философия на Хобс,така както е изложена в неговата най-популярна книга „Левиатан“/1651 г./, се налага да направя това малко отклонение в сферата на механичния материализъм на XVII век и да спомена за неговия стремеж да превърне философията не в „обикновена наука“, а в нещо като „тотална наука“ на науките, използваща логическото познание, тъждествено на „естествения разум“. „Има два вида знание – пише той в „Левиатан“ - ...едното е знание на факти, а другото – знание на последователната зависимост на едно твърдение от друго. Първият вид знание не е нищо друго освен усещане и памет....То е знанието, което изискваме от свидетели. Вторият вид знание се нарича наука...Това е знанието, което се изисква от философите, т.е. от тия, които претендират, че могат да разсъждават“/Томас Хобс,Левиатан, изд. Лист, С., 2017, с. 73/. Анализът и синтезът като мисловни операции са заложени в неговите логически принципи за познание на действителността и разбира се, в неговата политическа философия: „...разсъждението е вървежът, увеличаването на знанието – пътят, а благото на човешкия род целта“/ Левиатан, с.43/. „ А тия – подчертава той, които се доверяват само на авторитета на книгите/ т.е. на дедуктивния метод и в по-общ план на на Платоновата концепция за „вродените идеи – б.м./, вървят слепешката подир слепите...“/Левиатан, с.43/.

Благото на човешкия род и по-конкретно оцеляването и просперитета на индивида в обществото

е целта, на която Хобс посвещава най-голямата част от творчеството си. Философът живее и твори в бурната епоха на Английската гражданска война/1642 – 1651/, която обхваща поредица от политически конфликти между парламента и краля/ свързани с осъждането и екзекуцията на Чарлс I/. Изпращането в изгнание на сина на екзекутирания крал в 1651 г., съвпада с публикуването на най-известния труд на Хобс, „Левиатан“ и това за дълго го лишава от възможността да се завърне в родината си, тъй като го обвиняват, че е поддръжник на монархията. Тревожните дни на гражданската война, свързани с първото в европейската история рухване/макар и временно/ на монархическата институция, събужда в Хобс желанието да открие ефективна формула за цивилизованост, гарантираща нормално и спокойно човешко съществуване. На тази основа той разработва своите социални възгледи за „човека като политическо животно“/ Аристотел/, тоест като същество, което единствено може да оцелее в общество при наличието на определени, общоприети правила. Тази фраза на Аристотел, която става отново популярна в епохата на Просвещението, означава според Хобс разбирането за това, че човекът може да надраства своята биологична основа и да се развива като разумен индивид и да се облагородява като личност, само в условията на гражданско общество. Идеята е ключова за социалните възгледи на философа. Разбира