Прозрението: : „Истината не бива да се изрича с обикновени думи, защото тогава светът тръгва в погрешна посока”

          „Ако искате да разсърдите хората, лъжете.

     Ако желаете да ги озлобите, кажете им истината.”

                                                           Н. Николов

        Според Марк Тулий Цицерон/106 – 43 г. пр. Хр./ човеците допускат шест грешки:

1.          Вярата, че хората могат да спечелят и да живеят щастливо чрез подтискане на себеподобни;

2.          Склонността на хорага да се тревожат за неща, които не могат да променят;

3.          Склонността на хората да настояват, че нещо е „невъзможно”, само защото те самите не могат да прозрат как ще го постигнат.

4.          Заблудата на хората, че притежават Аз, с присъщите и егоизъм, гордост, предразсъдъци;

5.          Непрестанните и настоятелни опити на хората да накарат „другите” да вярват и живеят като тях;

6.         

          Фактът, че хората твърде рано престават да се учат и не усъвършенстват умовете си, просто като за цял живот си създадат навика да четат и да познават.

    Списъкът може да бъде продължен, но в случая е важно да обърнем внимание само на фундаменталната шеста теза. Тя ни позволява по-елегатно да въведем провокативната идея, че повечето хора, независимо от нивото на полученото образование и придобитите дипломи, житейски и професионален опит... остават…профани/ от лат. дума profanus, “който е пред, извън храма”/, през целия си съзнателен живот. Профаните също се занимават с всякакви езотерични учения. Те обичат да обикалят по разни места, обявени за енергийни точки и обиталище на богове, светци и всякакви необясними земни и извънземни сили. Те обичат да се доверяват на разкази за чудеса и знамения, на всякакви пророчества за края на човечеството, планетата и всичко останало. И разбира се – всеки от тях е готов да посочи по една дузина книги на духовни водачи и съвременни гурута, от които е получил знание за това, кето е скрито в храма на Вселената. Но все нещо не им достига за да влязат в него!

     За да се премине през прага на храма е необходимо да се направят НЯКОЛКО  крачки.

        Първата изисква да познаеш себе си. Така всеки може да се научи да вижда добро в лошото и лошо в доброто, да забелязва фалшивата страна на истината и правдивата страна на лъжата. Втората изисква да приложим метода „archai”, защото едва тогава човек придобива щастие, знание и сила, чрез помирение със самия себе си, без да зависи от външните неща в света! Третата е трасирана от луцеферианството и ни ориентира към  възможността да сънуваме само съня, който искаме.

     Четвъртата  крачка е най-дълга!

1. Човек трябва да получи от живота всичко, което е по силите му,  да се забавлява, като не забравя, че радостта и щастието не се крият само в духовното, а в единството на духовното и материалното;

2. Може да се води напълно свободен живот в този „земен свят” – затвор, където всеки индивид е пленник. Но тази свобода не се придобива по пътя на благочестивия отшелник! Много велики посветени са се притеснявали, че ако се прочуят като духовни хора пред профаните ще бъдат принудени да се проявяват винаги като такива, да изглеждат духовни, да говорят като духовни и се страхували, че по този път ще загубят свободата си и ще се превърнат в лицемери. А профаните харесват именно духовните лицемери!

3. Не е важно кой изглежда като мъдрец или глупак – важна е само същността на казаното. И все пак, истинският храм за посветения е само в неговото сърце.

4. Профаните винаги се стремят към принципи и искат някой да им посочи кое добро и кое е лошо. Посветеният знае, че всички   виждат добрите и лошите неща в зависимост от гледната си точка, а това означава, че на първо място трябва да се възпитава тя. Той вижда всичко в единство и хармония. А борбата за принципи и идеи оставя на онзи, който не е способен да види света извън своята гледна точка. За посветения няма добро и лошо. Неговият единствен морал е да бъде добронамерен към другите. Ето защо профаните не могат да го разберат и го мислят за...глупак!

5. Не е много сложно да станеш светец, мъдрец или благочестив човек.Да бъдеш материалист,  егоист и  грешник също е просто. Но да живееш в свят пълен с битки и ежедневни изпитания и в същото време да останеш добронамерен човек е много трудно! Всъщност животът е еднакъв и за светеца и за Сатаната. Разликата в живота им се поражда единствено от различието на гледните им точки. Един и същ живот за единия се превръща в рай, а за другия в ад. За посветения животът е пълноценно преживяване, защото е едновременност от рай и ад!

6. За разлика от мъдреците, духовните гурута и цялата армия съвременни  пророци и теософи, посветеният никога не казва, че разбира Смисъла, защото единствено самият той е смисъл. Всъщност той е станал онова, към което профаните се стремят, но никога не постигат! Ако въобще има нещо духовно, което заслужава да бъде споделено с търсачите на смисъл, това е гледната точка, способността да се наблюдава и възприема живота в единство. В действителност, ако човек има такава гледна точка, не се нуждае от духовно ръководство, а ако няма, никой не може да му помогне да влезе в храма.

7. Най-ценен от всичко е вътрешният поглед - способността да познаеш, разбереш и приемеш себе си едновременно като светец и дявол. И още – да приемеш, че това единство е най-ценният подарък, който Бог/ и/или вселенския разум/ ни е направил. Благодарение на това прозрение посветените развиват своята самодисциплина, равновесие, възможностите за борба и смирение, физически контрол върху тялото, както и специфичните техники за самоотричане.

8. Посветените не са отшелници, те живеят сред шумната тълпа, сред обществените битки и противоречия и в същото време се развиват духовно. Именно в способността да се издига съзнанието над обкръжението е тайната на духовното развитие. Свободата на душата е степен, при която човек не мисли нито за самия себе си, нито за онова, което го обръжава. И в същото време той се интересува от всичко и живее пълноценно, леко с радост в сърцето, наблюдавайки живота с изумление. Лесно е да станеш учен, да прочетеш хиляди книги, да се опиташ да бъдеш полезен на хората и обществото. Напълно по силите на хората е да станат и по-добри...Но е много трудно да станеш никой!

9. Всички трагедии в живота са предизвикани от съзнанието за собствения „Аз”. Освобождаването на човека от мисълта за самия него е самоотвержена постъпка. Посветеният е самоотвержен, великодушен, милосърден и любезен, защото той е никой и в същото време е всеки. Той умее да „гледа и с двете очи”, защото вижда и през очите на другите. Но неговата духовност е едновременно власт над менталното и материалното, с други думи - умение да управляваш самия себе си, като забравиш, че „си това или онова”. Наистина за него е трудно да изкаже мнение дори за постъпките на най-големия грешник, затова  винаги приема нещата спокойно и търпеливо. Посветеният прозира, че бог е безпомощен на земята.Или както казва един песийски дервиш:” Човек живее, радва се на вярата в Бог, без да знае приятел ли му е Той или враг. Това е същото както океанът да издигне от радост вълните си, а люлеещата се на тях клонка реши, че океанът се издига и спуска за нейно удоволствие”.

10. Развитието на света не зависи от миналия опит на душите, от броя прераждания, кармичната обремененост и божиите проекти. Причината поради която светът се движи в своята еволюция е „ тук и сега”. Ако има справедлив и милосърден бог/ и/или някакво вселенско съзнание/ не е възможно да се позволи на душите да се прераждат на земята като наказание за постъпки, за които конкретните индивиди дори не подозират?! Дори хората с тяхното ограничено чувство за справедливост, не наказват някого, без да му обяснят в какво се състои неговата вина! Ето защо посветеният знае, че докато не се издигне над идеите за кармата и божиите проекти, не може да придобие духовност! Той действа не като пациент, а като лекар лекуващ сам себе си.

11. Всичко във Вселената има своето място и предназначение. Главното и желание е да осъзнае своята същност.Ето защо Вселенското съзнание изпробва живота във всички възможни проявления и форми...благодарение на човека. Казано с други думи, точно чрез човека, бог не само реализира, но и вижда своята композиция в нейното хармонично не/съвършенство. А вселената може да бъде композирана, т.е. да съществува само по този начин! Посветеният приема този факт и се стреми да спазва принципа „ да не вредим”. Природата е жестока, но той знае, че хората също могат да бъдат жестоки – всичко е вариант на една единствена субстанция на живота.Ето защо той тръгва по третото направление на пътя. Първото е самоотричането, на всеотдайното служене на хората, пътят на светците и мъдреците, който изисква следване на идеали, приемане на всички несгоди, изпитания и страдания, които ги сполетяват. Второто направление е егоизмът, робуването на личното, фалшиво „Аз”. Да вървиш по този път означава да приемеш, само факта че „вселената и хората  са жестоки” и да станеш по-егоистичен от целия останал свят! Третото бележи най-трудния път – да имаш приятели и врагове, семейство, битови проблеми...пълноценен земен живот пълен с радост и болка, но винаги да се стремиш да бъдеш безкористен и добронамерен, като в същото време си и достатъчно силен боец, за да не позволяваш да те сломят!

12. Посветеният върви по третия път, защото той вярва не само в себе си, но и в другите – нали са едно! Благодарение на вярата в себе си той умее да направи своя живот щастлив при всякакви обстоятелства. Ние се раждаме със способността да се наслаждаваме на битието във Вселената, затова не бива да ни заслепява някаква определена идея за красота, съвършенство, щастие, универсален морал и цел. Посветеният умее да прощава – в прошката няма осъждане. Посветеният умее и да се бори – в битката няма съжаление! Той знае, че никой не е съден, обвиняван толкова често и в толкова много грехове, както Бог. Затова прощава всичко и на Него, не от уважение и страхопочитание, а защото сърцето му е чисто и свободно!

13. Ако в живота има нещо друго освен борба, това е способността да получаваш и да даряваш безкористно добри дела и любов. Посветеният приема, че ако може да съди за нещо, тове само неговото лично добро и зло. Той никога не се самозаблуждава, че е натрупал достатъчно мъдрост. Ето защо той следва своя път, бори се и се смирява, без да осъжда останалите.

 14. Раят и адът въплащават удоволствието и болката, но това което е лишено от удоволствия и страдания не може да се нарече живо.  Да си жив и да нямаш желания е невъзможно. Въпросът е,  по кой път трябва да се върви за да се живее? Тези, които са развити духовно лесно се отказват от всичко. Но както е известно твърде често прилагането на най-важните принципи могат да доведат до най-погрешни последици.Затова не бива да забравяме, че най-големите трудности се появяват когато не желаем да се борим с живота, като избягваме битките, а искаме само хармония и мир. Едностранчивият човек е профан поради факта, че не притежава равновесие. Може да си добър, да притежаваш идеали, да си набожен, да преживяваш екстаз, да имаш видения, да следваш стриктно съветите на някой гуру...и да не бъдеш духовно просветлен. Пълната хармония, означава неподвижност, т.е. смърт, а животът винаги е в неравновесно равновесие. Посветеният се отказва от всичко ии не се отказва от нищо, защото е никой и е всички. Но пък няма нищо по-важно за духовния човек да проявява търпение при всякакви обстоятелства. То е най-важния компас-ориентир  в пътешествията  на неговата душа.

15. Животът е подобен на непрекъснато движение на вълните в океана. Посветеният е като всяка люлееща се по вълните му клонка. За разлика от профана, той не се тревожи, и плува плавно съобразно ритъма на издигането и спускането на вълните. Той приема нещата такива каквито са, и е безметежен и спокоен, дори когато има буря, защото знае, че за вселената няма никакво значение дали се бори или се дави. Всъщност докато плува за посветения няма никаква стойност и  какво знае или не знае за океана, защото във вселената не съществуват  истина и лъжа. А всеки, който стигне до това прозрение може да се издигне над океана и да ходи по вълните!