Постинг
25.06 17:47 -
Щастието на едни, винаги се гради върху нещастието на други(цикъл "философия на историята)
Автор: nboiadjiev
Категория: История
Прочетен: 684 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.07 19:50
Прочетен: 684 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 23.07 19:50
Щастието на едни, винаги се гради върху нещастието на други
" Ти си длъжен да правиш добро от злото, защото то няма от какво
друго да се прави"
Робърт Пен Уорън
В историята щастието на една част от хората, винаги се е градяло въз основа на нещастието на Другите. По този повод си спомних, как сталкерът Редрик Шухард(главен герой в най-прочутата, легендарна новела на братя Стругацки) пожертва момчето Артър за да се добере до Златното кълбо, изпълняващо всички човешки желания.
Каква всъщност е стойността на човечността(тоест да си...хуманен, милостив, състрадателен, човеколюбив, милосърден,сърдечен, добър, снизходителен, благороден)!? Изглежда, че заплащаме за нея -човечността, винаги с... душата си. Така сме устроени и не можем да го сторим по друг начин, колкото, както и където да се опитваме.
Сталкерът оставя съзнателно момчето да загине, за да му разминира пътя до магическия предмет, който е способен да изпълни всички човешки желания. Цената е платена, жертвоприношението е извършено и когато Редрик застава пред Златното кълбо, не му хрумва нищо друго освен...да се помоли, без да съжалява, без да се извинява, без да обещава. Сякаш предварително е приел, че щастието и нещастието винаги са свързани.
Както казва Дзенсуфи, всеки човек е склонен да организира мислите си около това, което цени най-много. В този смисъл едни, биха пожелали парите, славата, кариерата или...любовта да речем. Други, може би биха пожелали едновременно всичко от изброеното. Или...щастие за всички ако вярват, че е възможно.
Тези желания, дефинитивно определят менталния център на всеки, който намира видимо проявление в характера на индивида. А както е казано, "характерът е съдба". Нито повече, нито по-малко. Така че по желанията си( изразени дори във подобна фантазна не/реалност на "Златното кълбо"), вие-всеки от нас всъщност, можете да определите своя ментален център и какъв път в живота ви очаква. Но какво означава да намериш( да дефинираш) себе си? Сталкерът в новелата на Стругацки, не може да "измери себе си", но ако преминем отвън хуманистичния патос на новелата, може и да си спомним, че във всеки от нас дремят множество най-различни личности.Тогава, нека да допуснем, че да дефинираш "своя ментален център", означава да откриеш "лъжата за себе си", която най-добре ти приляга. Подобен извод, звучи твърде цинично, но колцина от хората, знаят всъщност кои са? В историята на човечеството, огромна част от хората, преминават през живота си, без да научат кои са всъщност и дори без да направят нито един опит да се превърнат в тези, които са всъщност. Една безкрайна поредица от милиарди човеци, които са останали през целия си живот в ролята на досадни, скучни социални клишета, защото са открили и повярвали, единствено в някоя лъжа за същността им като индивиди, която най-добре им приляга. И все пак, нека да обърнем внимание на края на прочутата новела на братята Стругацки.
---------------------
Из "молитвата" на сталкер Редрик Шухард пред Златното кълбо, което изпълнява всички желания:
" Аз съм животно, нали виждаш животно съм. Дума не мога да обеля, не ме научиха да приказвам, не умея да мисля, тези гадове не ми дадоха да се науча да мисля. Но ако ти наистина всичко можеш...намери му цаката. Надникни в душата ми,знам, че там е всичко, което ти трябва. Сигурен съм! Та нали никога и на никого не съм продавал душата си! Тя си е моя, човешка! Ти, само изцеди от мене каквото искам, нали е изключено да искам нещо лошо!
Проклето да е дано, та аз нищо не мога да измисля освен тези неговите, детски думи:" Щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат!"
* Аркадий, Борис Стругацки, " Пикник край пътя"
" Ти си длъжен да правиш добро от злото, защото то няма от какво
друго да се прави"
Робърт Пен Уорън
В историята щастието на една част от хората, винаги се е градяло въз основа на нещастието на Другите. По този повод си спомних, как сталкерът Редрик Шухард(главен герой в най-прочутата, легендарна новела на братя Стругацки) пожертва момчето Артър за да се добере до Златното кълбо, изпълняващо всички човешки желания.
Каква всъщност е стойността на човечността(тоест да си...хуманен, милостив, състрадателен, човеколюбив, милосърден,сърдечен, добър, снизходителен, благороден)!? Изглежда, че заплащаме за нея -човечността, винаги с... душата си. Така сме устроени и не можем да го сторим по друг начин, колкото, както и където да се опитваме.
Сталкерът оставя съзнателно момчето да загине, за да му разминира пътя до магическия предмет, който е способен да изпълни всички човешки желания. Цената е платена, жертвоприношението е извършено и когато Редрик застава пред Златното кълбо, не му хрумва нищо друго освен...да се помоли, без да съжалява, без да се извинява, без да обещава. Сякаш предварително е приел, че щастието и нещастието винаги са свързани.
Както казва Дзенсуфи, всеки човек е склонен да организира мислите си около това, което цени най-много. В този смисъл едни, биха пожелали парите, славата, кариерата или...любовта да речем. Други, може би биха пожелали едновременно всичко от изброеното. Или...щастие за всички ако вярват, че е възможно.
Тези желания, дефинитивно определят менталния център на всеки, който намира видимо проявление в характера на индивида. А както е казано, "характерът е съдба". Нито повече, нито по-малко. Така че по желанията си( изразени дори във подобна фантазна не/реалност на "Златното кълбо"), вие-всеки от нас всъщност, можете да определите своя ментален център и какъв път в живота ви очаква. Но какво означава да намериш( да дефинираш) себе си? Сталкерът в новелата на Стругацки, не може да "измери себе си", но ако преминем отвън хуманистичния патос на новелата, може и да си спомним, че във всеки от нас дремят множество най-различни личности.Тогава, нека да допуснем, че да дефинираш "своя ментален център", означава да откриеш "лъжата за себе си", която най-добре ти приляга. Подобен извод, звучи твърде цинично, но колцина от хората, знаят всъщност кои са? В историята на човечеството, огромна част от хората, преминават през живота си, без да научат кои са всъщност и дори без да направят нито един опит да се превърнат в тези, които са всъщност. Една безкрайна поредица от милиарди човеци, които са останали през целия си живот в ролята на досадни, скучни социални клишета, защото са открили и повярвали, единствено в някоя лъжа за същността им като индивиди, която най-добре им приляга. И все пак, нека да обърнем внимание на края на прочутата новела на братята Стругацки.
---------------------
Из "молитвата" на сталкер Редрик Шухард пред Златното кълбо, което изпълнява всички желания:
" Аз съм животно, нали виждаш животно съм. Дума не мога да обеля, не ме научиха да приказвам, не умея да мисля, тези гадове не ми дадоха да се науча да мисля. Но ако ти наистина всичко можеш...намери му цаката. Надникни в душата ми,знам, че там е всичко, което ти трябва. Сигурен съм! Та нали никога и на никого не съм продавал душата си! Тя си е моя, човешка! Ти, само изцеди от мене каквото искам, нали е изключено да искам нещо лошо!
Проклето да е дано, та аз нищо не мога да измисля освен тези неговите, детски думи:" Щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат!"
* Аркадий, Борис Стругацки, " Пикник край пътя"
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
