Из историята на дзен-будизма – Сото и  Риндзай/втора част/

...отвъд нирвана/ първоначалната цел за мир и покой на всеки, отишъл отвъд самсара/. В този смисъл, според Доген не е необходимо да търсиш нирвана за да избягаш от самсара и след това отново да влезеш в самсара...., а да приемеш непрекъснатостта, тоест след просветлението / за теб/ самсара и нирвана вече няма да имат значение, защото човек е прeоткрил „истинското си лице”, като неотменима частица от Вселената! От такава гледна точка умиротворението и абсолютните покой, безстрашие и радост придобиват тоталност, без човек съзнателно да се стреми към тяхното „притежание”!

15. И така, основен принцип заложен в дзен-будистката менталност е принципът на промяната, изразен чрез вечно изменящата се течаща същност на „буда-природата”, от която сме част и ние. За да се разбере напълно тази идея е необходимо да изясним една от най-важните черти на махаянистката будистка космология, които оказват влияние върху развитието на дзен-будизма. Тя е свързана с концепцията за Хуа-Йен/ Хуайен?!/ в превод „взаимнопроникването на всички неща”. Очевидно, тя е в тясна връзка и с представата за обусловеното сътворяване”, тъй като още Буда твърди, че нищо не съществува вечно и по свое лично право. Помните нали – „пратитя самутпада”! Пратитя самутпада, приема че всички неща имат действителност, само защото зависят от нещо друго, което също е зависимо! Всичко е зависимо, Нищо не е тотално самостоятелно, затова Всичко е Празно!

Забележка. Хуа-йен е китайска будистка школа, основаваща се на Аватамсака сутра/Гирляндената сутра/, написана в VI  век. „Хуайен” означава „гирлянда от цветя”. Школата има също последователи в Корея/ там тя е наричана коген и в Япония/.

16. Будитският възглед за реалността, изразен чрез „взаимнопроникването на всички неща” има за следствие разбирането на буда-природата на всеки индивид, като твърди, че всеки индивид има присъща му стойност, защото „всяка прашинка във вселената съдържа цялата вселена”! Всичко е във всичко, отделността е илюзия. Идеята за „всичко е във всичко” се развива от махаяна будизма още през III век. Школата Хуайен някъде се превежда като хуаянска философия/ разработва тази идея, още чрез първия си патриарх Душун/Ту-шун, Фа-шун/ живял 557 – 640 г., в епохата на династията Тан. Изходен пункт на хуаенската/хуаянската философия, нейна основна доктрина, е образът на скъпоценна гирлянда на бог Индра, описана в „Гандавюха сутра”. Тази гирлянда била изплетена от скъпоценни камъни, всеки от които отразявал всички останали камъни и на свой ред се отразявал в останалите. Обяснявайки учението на Хуаян на своите ученици, патриарх Фадзан взел десет огледала и ги разположил около статуята на Буда по такъв начин, че статуята започнала до безкрайност да се отразява в тези огледала. Този нагледен пример илюстрирал едно от четирите базови положения в Хуа - Йен – „Всичко в едно и едно във всичко” – във всеки елемент е целият свят и този елемент е във всеки друг елемент.
       Първият патриарх Душун обаче е смятан повече за чудотворец, а не за мислител. Практически третият патриарх Фадзан (643-712 г.), е приет за фактически основател на школата, защото първи започва да коментира Аватамсака сутра. Сутрата е писана на етапи, като началото и е поставено може би 500 години след смърта на Буда, но преводът и е донесен в Китай  едва през VI век. Фадзан описва „съвършената действителност”, чрез съзирането на вселената като неидентифицирана маса, в която всичко е смесено. Най-важен сред образите, с които я описва обаче е прочутата обсипана със скъпоценни камъни „мрежа на Индра”. Да потворим. Всеки скъпоценен камък отразява всеки друг, както и самата, цяла мрежа. Тоест всеки „факт” се съдържа в другите  „факти” и те от своя страна се съдържат в него.

17.В съвременната японска философия могат да бъдат откроени по-популярният на Запад Д.Т.Судзуки и Нишида Китаро. И двамата са повлияни от дзен-будизма. Судзуки може би е по-популярен защото участва на Световния събор на религите през 1893 г./ заедно с легендарния Свами Вивекананда/, но идеите на Нишида, в случая ще ни бъдат по-полезни. В своето произведение Дзен-но кенкьо/ Изследване на благото/, той пише следното: „ Азът и вселената споделят една и съща основа или, по-скоро, представляват едно и също нещо”. Може би тази фраза е най-точната интерпретация на идеята, човек да открие „истинското си лице” като неотменима частица от вселената. Естествено подобни прозрения могат да се открият не само в дзен-будизма и в другите будистки течения, в хиндуистката адвайта веданта/Шанкара/,  даоизма и суфизма/Ал Халадж, Абу Язид, Абу Саид: „Това, което изпълва робата ми е само и единствено Бог!”/. Нишида издига и тезата за основополагащата действителност като място на абсолютното нищо/ му-но башьо/. „Му-но башьо” съответства на концепцията на махаянисткия философ Нагарджуна за шунята. Нишида  нарича „нищото” също така и „аз без аз”. Тъй като не сме нищо конкретно, ние  сме всичко! В „му-но башьо” – Нищото, противоречията са обединени/Хегел/, и няма разделение на качества. Казано чрез термините на западната логика, башьо нарушава принципа на противорчеието гласящ, че едно нещо не може да бъде едновременно  и р и не-р, както и принципа на тъждеството гласящ, че всяко нещо е себе си, а не нещо друго!
18. Според Нишида, осъществяването на истинския аз, трябва да стане в света на действието. Само когато живеем пълноценен живот на исторически индивиди, силата на Аза в качеството му на башьо ще се прояви. В това отношение Нишида напомня за тезите на Доген, който набляга върху потребността от пълно ангажиране както с действителния свят, така и с медитацията. Нека да си припомним, че сото-дзен съответства на мадхямика-будизма на Нагарджуна. Ето защо, за разлика от риндзай-дзен, в това течение  не се отрича „обикновената осъзнатост” – „обикновеното” съзнание и „възвишеното” съзнание се приемат за едно и също. Нирвана и самсара са едно и също! В този смисъл, според Доген/Нишида/ не е необходимо да търсиш нирвана за да избягаш от самсара и след това отново да влезеш в самсара...., а да приемеш непрекъснатостта, тоест след просветлението / за теб/ самсара и нирвана вече няма да имат значение, защото човек е прeоткрил „истинското си лице”, като неотменима частица от Вселената! От такава гледна точка умиротворението и абсолютните покой, безстрашие и радост придобиват тоталност, без човек съзнателно да се стреми към тяхното „притежание”!

19. Дзен-будизма е силно повлиян от даоизма. Може да се твърди дори, че чан се развива в Китай/ а в последствие и дзен в Япония/, с подчертано даоистки примеси и нейндийска нагласа. Даоизма и дзен-будизма са минималистични. Могат да се разглеждат като егалитаритска контракултура и/или като критика на изкуствеността на човешката култура и социалния живот.Поради тази причина ще отбележа и някои идеи на даоизма. Факт е, че Дао е важен принцип заложен в цялата раннокитайска философия, но тъй като Лао-Дзъ и Джуан-дзъ го разработват подробно, те са останали в историята като даоисти!  Ето и някои важни тези:

1.    Релативизъм. Всяка гледна точка предлага своя самосъдържаща се система/ самоопределяща се, самооправдаваща се/. На Запад, във „Философия на науката” Томас Кун заявява, че няма как да се направи независим арбитраж на две съперничещи си парадигми, като изтъква същите основания като даоистите/ Джуан-дзъ/.

2.    Дао е основополагащата действителност – самата същност на Всичко! В този аспект То е подобно на Шунята, а не на западната идея за твореца Бог. Осъзнаването на Дао е следователно като осъзнаването на Аза в махаяна будизма и неговото продължение в чан/дзен-будизма, като буда-природа. Това не е пантеизъм, който по-скоро отъждествява физическият свят с божествената сила и/или Бог. По-скоро най-близкият западен еквивалент е панентеизма, който постулира, че Вселената се съдържа в Бог. Вселената е част от Бога, но не е всичко от Бога. Справка – тезите за трансцендентен и едновременно с това иманентен Бог/ Божествена сила/!

3.    Даоизмът също поддържа становището, че всичко е в постоянен процес на протичане, непостоянство и промяна, като противоречията се уравновесяват в Дао/ припомнете си „И дзин”/.

4.    Дао притежава способността винаги да възстановява равновесието. Когато нещо достигне до своята крайност, то започва да се връща към противоположното!

5.    Тай-дзи е символът на върховния предел. Идеята е древна, но е формулирана за първи път в система от Дзоу Ян/ IV пр. Хр./. Важното е обаче да се знае, че Ин/тъмното/женско/пасивно/ и Ян/ светлото/мъжко/активно/ не символизират точка на статично равновесие, а само уравновесен поток, тоест налице е постоянно движение в символа на Дао. Динамичното равновесие между растежа и упадъка, щастието и тъгата, печалбата и загубата е съществена черта в живота.

6.    Поради тази причина човек трябва да се концентрира върху реалността на настоящия момент! Светът е такъв, какъвто е и ако има съвършенство, то е съвършенството на това, което е, а не каквото ние си представяме, че би трябвало да бъде.

7.    За да открием съвършенството, трябва просто да се потопим в естественото. Врагът на човешкото съвършенство е неестественото, което включва обществените норми, изисквания, социални условности, принудата, преднамереността и т.н.

8.    Ето защо трябва да прилагаме и принципа У-уей/ не-действие и не-етика/. Джуан-дзъ изтъква, че човек трябва да действа само когато действието му може да бъде резултатно; ако нищо не може да се направи, нищо не трябва да се прави. А ние често действаме срещу природата си, вътрешно се разкъсваме, емоциите ни искат едно, разумът друго и действието ни не е ефективно, нито естествено. У-уей е спонтанно и естествено., защото не бива да се прави нищо срещу природата/ ни!/.  Когато говори за не-етика Джуан-дзъ е на мнение, че нищо не е по същината си добро или зло, тъй като това зависи от обстоятелствата и замесените хора. Оттук не следва, че моралните норми нямат място в даоизма, а по-скоро, че има точка, в която човек трябва да е готов да я прекрачи всички морални норми!  В крайна сметка, всеки опит да се промени света/ в противоречие с естественото равновесие и природата му/ ще го направи по-малко съвършен!

9.    На Запад съществува постоянна тенденция да се дефинира какъв би трябвало да е животът и след това да се води борба, защото животът не се вписва в тази дефиниция. Раят и Адът са разделени....и всички мечтаят за Рай, в който да е налице само „прекрасната, добра половинка” от противоречието! Нещо, което е неестествено и следователно, невъзможно! На Изток обаче животът се възприема винаги като динамично равновесие между Ин-и-Ян, те са отделни, но в същото време неделими. От такава гледна точка мъдростта е да прозиращ това и да живееш в хармония с прозрението си и следователно, да намериш щастие, което не зависи постоянно от  наличието на „слънчева светлина”.

10. Ние нямаме фиксирана идентичност/ същата идея е централна и в будизма/. Ние сме каквито сме чрез естествен процес на промяна. В нито една точка не достигаме до истински и автентичен аз. Няма отделна същност, в която си Аз. Вместо това всеки от нас е динамичен процес на различни елементи от Ин-и-Ян...,както е и във вселената. Според даоистката мисъл цялата вселена се намира вътре във всеки човек. Медитацията/ обикновено чрез концентрация върху дишането – прана/ е метод, с помоща на който даоистът осъзнава това. В медитацията човек се опитва да синхориниза микрокосмоса/ аза/ и макрокосмоса/света/. За да го направи важно е да се освободи от всички дуалистични представи, концепции, сравнения, от разделенията като субек и обект, така че да може да усеща себе си като нещо обединено с Всичко. Поддържането на фиксиран Аз, в крайна сметка, е болезнена илюзия, и този който го прави страда и се проваля. Ето защо, точно като течащата вода, и човек трябва да заеме линията на най-малката директна съпротива. Водата постига своето, но без да нарушава естеството, без да прави нищо срещу природата му. Даоисткият идеал е следователно човек да живее минималистично, хармонично, търсейки непрекъснато равновесието в естествения поток на нещата.

Виж по-подробно Мел Томсън, Източна философия/ малка енциклопедия/, изд. Хомо Футурус, С., 2018 и Кевин Бърнс, Източна философия, Прозорец, С., 2017 г.