Ефектът на Ийори

-        Здравей Ийори – каза Кристофър Робин, като отвори вратата и излезе навън. – Как си ти?

-        Още вали сняг – каза Ийори печално.

-        Да наистина.

-        И е мразовито.

-        Така ли?

-        Да – отвърна Ийори. – Все пак – продължи той, като се оживи малко – напоследък не е имало земетресение.

                                                               Из „Мечо Пух” на Алън А. Милн

Тезиси:

     1. Ефекът на Ийори намира своето обяснение в един пасаж от статия на Нормън Къзинс/ редактор на вече изчезналото списание „Сатърди Ривю”/:

     „Успехът на „Сатърди Ривю”, ...бе пряко свързан с неговото уважение към мястото на идеите и изкуството в живота на съзнанието.Ударението върху тях придобива особено значене в светлината на излиняването, заразило националната ни култура през последните години. Съществува сякаш ожесточена конкуренция, особено от страна на развлекателната индустрия и издателската дейност, да се откриват все по-ниските стъпала на вкуса...Съществува любопитният възглед, че свободата е някак еднозначна с уличния жаргон. Някога хората на изкуството се хвалеха един пред друг със способността си да изразяват идеи, които се противопоставят на социалната несправедливост и жестокост. Сега някои от тях, изглежда чувстват, че са оказали подкрепа на човечността, само ако са успели да употребят достатъчно мръсни думи...Принизавянето на езика не само се отразява, но и предизвиква оттегляне от добрите обноски. Най-малкото несъгласие става повод за яростни реакции. Телевизията е възпитала цяло поколение/всъщност няколко поколения – б.м./....във вярата, че нормалният отговор на обидата е удар в носа.”

     Ние сме непрекъснато информирани от медиите за нещастия, катастрофи, природни бедствия, военни конфликти и епидемии, за които не можем да направим нищо или ...можем да сторим съвсем малко. Медиите много рядко ни разказват за  проблеми, за които можем да направим нещо, и никога не ни казват какво можем да направим. В същото време, никога по-рано в историята личността не е имала толкова голяма сила и толкова много възможности за промяна. Но Ефекът на Ийори кара страшно много хора да вярват, че те са безсилни. И понеже те вярват, че са безпомощни, те наистина са такива! Характерът на Ийоритата се превръща в тяхна съдба! Те са нещастни, оплакват се от своя стандарт на живот/ пенсии, заплати, цени, данъци – пфу!/, не понасят политиците-амеби/организми от рода едноклетъчни/,но вярват във всякакви  поличби, религии, месии и интелектуалци-амеби. В крайна сметка, в един свят пренаселен от псевдоавторитети, замърсен от псевдоинформация на псевдомедии, те не вярват единствено ...в Себе си.

     И още. Ийоритата са груби, пасивно-агресивни, емоционално неинтелигентни и страхливи – страхуват се от положително въвличане във всичко, което е отвъд Егото.

2.  Ийоритата са Мърморковци. Беджамин Хоф ги описва така: „Те вярват в отрицателното, а не в положителното и са толкова обзети от Това, Което Върви Зле, че Добрите Неща в Живота” минават край тях незабелязани...Ако вселената се ръководеше от Ийоритата, всичко би пропаднало през цели еони. Всичко в мирозданието – от прелетните птици до въртящите се планети – действа на основата на вярата, че Това Може Да Стане. По думите на Уйлям Блейк:” Ако Слънцето и Луната Се Усъмнят, те веднага ще Се Спрат... Следователно никое общество, което иска да е трайно, не може да бъде ръководено от Ийорита.” Всъщност нека направя една корекция: Никое общество, което иска да продължи да съществува, не може да бъде доминирано от Ийорита. А нашето, поне засега е...

 3. Основен принцип на даоисткото възпитание е „превръщай отрицателното в положително”. Затова нека разкажа две даоистки притчи, които представят принципа под различен ъгъл.

      Първата е посветена на преодоляване на Егото и комплексите за малоценност, характерни за всички Ийорита.

     Ян-дзь, пътувайки към Суан, спрял да пренощува в един хан. Хаджията имал две жени, едната много красива, другата много грозна. Грозната се радвала сред посетителите на почит и нежност, а красивата била пренебрегвана. На следния ден Ян-дзь попитал едно момче от хана защо е така. То отговорило: Красивата знае, че е красива, но и грозната знае, че е грозна – силна жена е, и изобщо не и пука!

     Когато Ян-дзъ се завърнал в своето село, той се обърнал към учениците си: „Запомнете това! Оставете настрана своето Его и своите комплекси, и действайте според своята лична добродетел. Ако правите така, как може да не ви обичат?”

Втората е свързана с въпросите: Непременно добро ли е „доброто”?; Непременно лошо ли е „лошото?

    Един старец живеел със сина си в голяма бедност. Най-ценното, което притежавали бил един кон. Един ден конят избягал. Съседите дошли за да изкажат съчувствието си. „Това наистина е лошо!” – казали те. „Ве откъде знаете?” – попитал ги старецът.

   На следващия ден конят се върнал, като водел със себе си няколко диви коня – цяло стадо! Съседите побързали да дойдат. „ Това е наистина хубаво!” – казали те. „Вие откъде знаете?” – попитал ги старецът.

   На по-следващия ден синът се опитал да обязди един от дивите коне, паднал и си счупил крака. Съседите веднага дошли щом чули новината. „Това наистина е лошо!” – казали те. „Вие откъде знаете?” – попитал ги старецът.

   Ден по-късно минали войскари, които насила карали млади хора да служат в армията за да участват в поредната война. Селяните с мъка се разделили със синовете си, защото знаели, че много от войниците никога няма да се завърнат. Но синът на стареца не можел да отиде, защото бил със счупен крак.

        Естествено, тази история може да бъде продължена до безкрай....

        Тезисите са разработени като са използвани текстове от книгите на Бенджамин Хоф „ДЪ-то на Прасчо” и Алън Милн „Мечо Пух...