Ритуалното жертвоприношение на император Балдуин I
                                               / втора част/

    Съществена в случая е единствено тезата, че в българската история има цяла поредица от събития, в които ромейските императори, а както се оказва, и магове, и патриарси ...са се опитвали да унищожат физически и духовно българските владетели и респективно българската държава чрез използването на...черна магия!

   Тези истории, дори и да са напълно измислени, подсказват определена ментална нагласа и светоглед, действията на извършващите черната магия се възприемат за нормални, а черните магове, вместо да бъдат изгорени на клада, се приемат за високоценени професионалисти! В „Хрониката” на Никита Хониат/ византийски историк и висш държавен служител от втората половина на XII, началото на XIII в./ могат да бъдат открити и редица примери за занимания с магьосничество на висши държавни служители, както и за пристрастия към астрологията, предсказанията и магията на самите императори. Никита  Хониат описва случаи, в които трудно може да се разграничи „намесата на Божията сила, от тази на Демона”. Един от разказите му е показателен в тази насока. Той описва как император Исак II Ангел/ владетелят, който дава повод на братята Асен и Петър да поставят началото на въстанието в 1185/1186 година!/ поканил в двореца един „юродив” ясновидец. Още с влизането си в двореца, ясновидецът Василакий се държал като обсебен от нечиста сила и без да обръща внимание на императора и велможите отишъл при поставения портрет на Исак II Ангел, като започнал да бърше с ръце очите му. Василакий, явно бил прозрял в бъдещето, защото буквално след няколко дни императорът бил свален от престола и ослепен от своя брат, който с помоща на съпругата си извършил държавен преврат през 1195 година.

     Нека обобщим. Използването на различни магически практики през Средновековието е част от начина на живот, както на обикновените хора, така и на елита. От гледна точка на съвременниците на XIII век например, враговете можело да бъдат атакувани с всякакви средства, от прилагането на християнски ритуали и „гибелни молитви”, до варварски магически обреди, независимо от факта, че противниците, често били също...християни! И още – византийските предания за свръхестествената смърт на  техните могъщи врагове - българските владетели не са свързани само с цар Симеон. Подобни легенди от различни източници са свързани и със смъртта на кан Крум, на цар Гаврил-Радомир, на цар Иван-Владислав, цар Иван-Асен II. Разбира се, подобна мистериозна участ се приписва и на самия цар Калоян, който според редица автори умира прободен от копието на св. Димитър Солунски, което му нанесло „невидима рана в сърцето”. Убийството на българския владетел по време на обсадата на Солун/ 8 октомври 1207 г./ от солунския светец е засвидетелствано от Никита Хониат, Йоан Ставракий, Георги Акрополит, Алберик, Робер дьо Клари, както и в някои исторически паметници. Ще отбележа, без да коментирам достоверността на информацията, че няколкократното тиражиране на тази версия за смъртта на българския владетел е показателно за менталните нагласи на хората от епохата.

    Именно в контекста на такава духовна атмосфера може да се разбере и обясни и сведението на Георги Акрополит, съгласно което главата на император Балдуин Фландърски била отрязана по заповед на цар Калоян и превърната...в чаша!

    Нека отново  го споменем дословно : „Самият император Балдуин бил пленен от тях и докаран в окови при царя на българите Йоан. Неговата глава, както казват, подир убиването му, служела на варварина за чаша, след като била очистена цялата й вътрешност и наоколо била покрита с украса.“ /ГИБИ, т. VIII, с. 154/. Няма да цитирам разказа на монаха от манастира „Трите извора”, но ще отбележа, че самият Алберих съвсем почтено отбелязва в историята си, че не предава потвърдени данни за смъртта на Балдуин, а просто съобщава това, което разказва един фландърски свещеник. По-надолу в описанието си той споменава един монах, който същата година минал през Търново и чул слуха, че императорът е убит, а според него една жена от Бургундия, която живеела в града, тайно се погрижа да бъде погребан „ по възможност  с почит”.  Не мога да отрека, че тази легенда е подходяща за основата на сценарий за исторически филм. А и Балдуиновата кула продължава да се възвисява на историческия хълм Царевец, като подходящ декор на споменатото предание за „фландърския джентълмен”, и развратната и коварна българска царица. Е, може би трябва да вметна, че Балдуиновата кула, такава, каквато я познаваме не е „истинска”, доколкото е само продукт на пресъздаване на копие/от 1933 г./ на запазена средновековна кула от крепостта Червен, намираща се близо до град Русе. Но това вече е друга тема. В случая е важно да обърнем внимание на сведението на Георги Акрополит/1212/1218? – 1282 г./, който е максимално сериозен източник на информация. Първо, защото е живял в епохата свързана с интересуващите ни събития!И второ, защото  е бил висш държавник, участвал е в преговори, бил е съдия, доверен имперски секретар, обучавал е бъдещ император, бил е областен управител, носител на титлата велик логотет/ нещо като пръв дипломат, съветник...9-ти в йерархията на длъжностите в империята/ и какво ли не още.

   Подминаването, от страна на историците,  на сведението за чашата-череп, направена от главата на латинския император може да бъде разбрано и обяснено, но все пак възможно ли е цар Калоян/Йоан Асен/ да е извършил разказаното от Георги Акрополит?

    Другият миродавен източник за епохата, Никита Хониат, също описва смъртта на император Балдуин, като насилствена, но без да споменава съществената подробност за чашата-череп. Наистина, от гледна точка на християнската етична ценностна система, която се базира на отричането на езичеството и варварските обреди е трудно да приемем, че български владетел-християнин, който при това търси признанието си от страна на папата ще се осмели да изърши свещен ритуал, който е свързан с традициите на езическите му предци от времето на Първата българска държава. И все пак да не забравяме, че именно цар Калоян е първият владетел от епохата на Втората българска държава, който при всеки повод подчертава, че е последовател на традициите от епохата на царете Симеон, Петър и „другите преди тях”. А в езическите времена, на „другите преди тях” е локализирана историята на случилото се с император Никифор Геник, след разгрома на византийската армия на 26 юли 811 година. Хронистът Теофан разказва, че преди да се превърне в най-известната череп-чаша в българската история, главата на императора е била отсечена и набита на кол за да бъде видяна от идващите при кан Крум езичници, като символ на позора на ромеите/ ГИБИ, III, с 283/. По този повод, известният изследоветел В. Бешевлиев обръща внимание на факта, че съгласно разказа на Омир, троянският герой Хектор имал намерение да отсече главата на противника си Патрокъл и да я забие на копие за да служи за показ. Херодот също споменава за подобно желание на персийския цар Ксеркс, след битката при Термопилите, който наредил главата на спартанския цар Леонид да бъде набита на кол. Дали кан Крум е търсил възможна реминисценция с гръцката история за да засегне ромеите, не можем да знаем, но според Теофан, след триумфа, главата на император Никифор е била почистена, обкована със сребро и превърната в чаша. Ритуалът е анализиран от В.Бешевлиев, който налага становището, че е свързан с вярата на първобългарите в една невидима универсална сила/ оренда/, която прониква в цялата вселена, а конкретно при човешките същества, се намира в кръвта и главата. В този смисъл, който пие от черепа на императора взема неговата сила и респективно обезсилва империята! Подобни ритуали, свързани с използването на черепи на убити противници, могат да бъдат открити в различни епохи, сред различни народи/ подобни практики има в тибетския езотеричен будизъм, както и в религията Бон/. Например, бащата на историята, разказва за скитите, които превръщали в чаши черепите на най-големите си врагове и пиели от тях. Освен Херодот и други автори говорят за този обичай при скитите, Силий Италик споменава за чаши-черепи при келтите, Помпоний Мела говори за подобен обичай при неврите/ скитите-неври/, а в известната „Повесть временных лет” се описва как печенегите превръщат в чаша главата на киевския княз Светослав. И все пак подобно обяснение на ритуала, дори вписано в контекста на една много по-богата световна традиция не е достатъчно за да разкрие смисъла му.  

     Ето защо,  по-важно е да подчертаем, че всички древни култури включват в своите философски парадигми идеята за невидимата универсална сила, която създава и движи вселената/ Ци или Чи, според китайската традиция, Прана или Атман, „непроявената основа на всичко проявено -  в различните философски системи в Индия, Ки – в Япония, Мана – в Полинезия и т.н./. Счита се, че тази сила прониква във всички живи същества и неживи съзидания. В частност на основата на подобна представа възниква и идеята за anima mundi, „душата на света”, която в сферата на нашата култура, вероято за първи път е изказана от Платон в неговия диалог Тимей:” Следователно, ние можем логически да изкажем, че този свят наистина е живо същество, надарено с душа и интелигетност....единна видима същност, която включва всички останали живи същности...”С други думи, тази идея е продукт не само на източните философски системи. Тази е видима в неоплатоничните системи, при стоиците, в по-късни епохи в трудовете на херметически философи като Парацелз/ той нарича тази всеобща душа Мунис/ или Ван Хелмонт/Магнале Магнум/също в разработките на Спиноза, Лайбниц, Шелинг, Хегел...Да не говорим за панпсихизма/ теория, според която всичко съществуващо е одушевено/ на учени като Ернст Хекел или Уйлям Джеймс.

   Известно е, че ние не разполагаме с достатъчно сведения за вярванията на първобългарите в предхристиянската епоха, поради липсата на достатъчно извори. И все пак има сведения за политеистична езическа религия, човешки жертвоприношения, поклонения пред идоли и редица „бесовски”/ езически, дяволски, магически.../обреди. Нека да си припомним известното българско съкровище от Над Сен Миклош/ всъщност Сънникулау Маре в дн. Румъния – на всички езици „Свети Николай Велики”/ датирано от IX век. На една от каните е изобразен български войн, който носи на селдлото на коня си...главата на победен враг, в съответната триумфална сцена. Презвитер Козма/ църковен писател от Х век, в двора на цар Петър/ в своите „Беседи против богомилите” намеква за човешки жертвоприношения извършвани на специални места по най-високите части на хълмовете и в горите. Споменаванията за „елински суеверие” и „отчески бесове и оргии”/ в „Окръжно послание до източните патриарси” от партриарх Фотий/, на „проповедите на един евреин” и „сарацински книги”, разпространявани в една страна, в която населението все още не се е отказало от езическите обреди/в „Отговорите” на папа Николай.../ ни дават основания  да констатираме сложна амалгама от вярвания и обичаи, в които магията има своята определяща роля, дори в официалния обществен живот. Естествено, всички се досещат, за сведението на Лъв Граматик, касаещо главата на император Никифор. Но доста по-малко хора знаят, че  „продължителят на Теофан” разказва как византийският император-християнин Лъв V Арменец, при сключването на договора с кан Омуртаг бил принуден да извърши дори животински жертвоприношения / „разсякъл кучета”/

    Нека обобщим. Ако съдим от сведенията на византийските автори за кановете Крум и Омуртаг, можем да твърдим, че вероятно най-важните обреди, касаещи първобългарите са били извършвани от самите владетели – първожреци, които са били посветени и в сложни магически ритуали, някои от тях свързани и с жертвоприношения/ включително и човешки/. А ако съдим от сведението на Лиутпранд, традицията свързана с използването на магия, очевидно се е запазила и в християнска България. Лиутпранд Кремонски/ историк, дипломат и служител на император Отон I от Х век/, например разказва, че цар Симеон имал двама сина, като вторият „ Баян дотолкова бил изучил силата на магията, че внезапно могъл да се превръща  от човек на вълк и на всякакъв друг звяр”. Няма да коментирам приказното сведение за превръщането на Баян в ликантроп/ още Плиний Стари в I в. споменава за превръщането на човек във вълк, тоест върколак!/, но не мога да заобиколя факта за използването на могъща магия в двора на един християнски владетел. Очевидно наличието на подобни магически практики е валидно и за по-късно време на възобновената българска дъргжава през XII – XIII век.

    Жертвоприношение, лежящо в основата на древен магически ритуал за укрепване на основите на държавата – така могат да бъдат тълкувани сведенията за съдбата на император Балдуин, довела до смъртта му.

    Може би по-точно казано, става дума за ритуално убийство на императора, защото в двата основни източника/ Акрополит и Хониат/, въпреки целенасочения опит за дескридитиране на българите и техния владетел, очевидно става дума за подобоен тип ритуал, независимо от факта, дали от тялото е отделена само главата и/или крайниците. Безспорно, някои историци се опитват да неглижират разказа на Георги Акрополит като твърдят, че той съзнателно е преиначил случилото се, като съзнателно е подменил разказа за обезглавяването на император Никифор от   кан Крум, със събитията от времето на цар Калоян. Но, насилствената смърт на император Балдуин, независимо от разнообразните версии,  се потвърждава от редица източници. Никита Хониат  дори описва по-жесток вариант, при който ръцете и краката на многострадалния император били отсечени, след което бил захвърлен в яма за смет надолу с главата/!/„, гдето вече на третият ден клетникът в големи мъки се простил с живота”. Тази насилствена смърт се потвърждава и от самия патриарх Евтимий, който споменава, че Балдуин „бил предаден на смърт”. А самият цар Калоян споменава в писмо до папата, с много добре подбрани думи, че императорът „изплатил дължимото на природата, когато бил в затвора”. Насилствената смърт на владетел е безмислена без сериозен повод, особено в тогавашната геополитическа ситуация, касаеща самото съществуване на възобновената българска държава.  Освен това самият Георги Акрополит нарича цар Калоян „втори Крум” , с което пряко потвърждава първо, че не става дума за никакво объркване и второ, че християнският владетел не се е посвенил да използва древен магически ритуал в името на оцеляването на възобновената българска държава, без да се съобразява с християнските канони!