Живеещият целенасочено, бърза ли, бърза напред и изпуска всичко. Без да избързва нецеленасоченият живот не изпуска нищо, защото само когато няма цел и няма припряност, човешките сетива се отварят изцяло за света. Това е свят, към който човекът принадлежи, но който той не доминира; този свят е самодостатъчен, защото не е бил „създаден за” някого и няма собствена цел.

         Както казва Сюан-дзюе:

         Отвъд реката – светлата луна;

         Между боровете – вятърът въздишащ;

         Цяла нощ – така спокойно – а защо? И за кого?

Западната наука е направила природата понятна посредством симетрии и категории, анализирайки най-изменчивите и форми до съставки с привични и измерими контури. В резултат на това ние сме склонни да гледаме на природата и да се отнасяме към нея като с „порядък”, от който елементът на спонтанност е „екраниран”. Но такъв порядък е майя/илюзия,сън/, а истинската „такъвост на нещата” няма нищо общо с концептуалната суховатост на идеалните квадрати, кръгове, триъгълници – освен по спонтанна случайност! Основният начин на поведение в природата е „принципът на несигурността”; този фундаментален принцип на „такъвостта” позволява по-добре да се усети „очарователната безмисленост  на нецеленасочения живот”, който единствен може да улови най-ясния образ на света „просто така”! Както е написано в едно хайку:      

Бурени в оризова нива –

Окосени и оставени да си лежат просто така –

тор!