Постинг
25.01.2017 16:53 -
Петнадесет малки лекции посветени на Дзен - дванадесета лекция
Дванадесета лекция.
Дзен не е религия, философия или съвършен морален кодекс, който се опитва да прави „света по-добър”. Той е път към спокойното осъзнаване на света, такъв какъвто е, неразделен на йерархии, категории, абтракции, неприкрит от декора на всякаква символика. Път, по който не се оформят символи за самия път. Дзен-съзнанието е съпроводено от усещането за неразличност между самия себе си и външния свят, усещане, което просто идва от само себе си, когато човек седи и наблюдава, без да поставил определена задача на съзнанието си – дори задачата да се освободи от задача. Това означава да виждащ реалността в нейната „такъвост”, бих добавил в нейната тоталност. Естествено е трудно да се види как можеш да направиш света по-добър ако просто седиш неподвижно и наблюдаваш, или ако се опитваш да действаш „отвъд всякаква етика”. Но е очевидно, че действие без прозрение, без ясна осъзнатост за света, такъв, какъвто той е, никога не би могло да подобри каквото и да било. Защото няма нито едно действие в „името на доброто”, което да не променя баланса, без да предизвиква последици с отрицателен знак, в различен темпорален порядък. Нещо повече – нека да се замислим, кой може да бъде „по-полезен” – индивид, който се опитва да бъде такъв, но е в мъртвата хватка на социалния импринтинг, с всички негови символи/ независимо от техния светски и/или религиозен характер/, или човек, който е отвъд всички условности и прегради, който не се опитва по никакъв начин, и в името на каквато и да била цел, да бъде нещо друго освен „безполезен” , в своя самодостатъчен „живот от все сърце”. Всъщност, онези, които стоят „неподвижно и съзерцават”, живеят „без цел” и т.н., правят едни от най-добрите възвожни приноси за един смутен и объркан свят. За да се разбере тази странна, от гледна точка на Западния човек, дори „безволева” и „безполезна за прогреса” позиция е необходимо да се осъзнае тезата, че „човек всъщност не се ражда в човешкия свят, докато не е приел напълно човечността си”. На фона на всякакви измислици за магическите способности, аскетизма и мъдростта на просветлените от Изтока, дзен-учителите са обикновени човешки същества, имат своите малки слабости в характера, дори лош нрав, понякога се влюбват и обвързват в напълно човешки връзки с другия пол. Или – съвършенството в Дзен е да бъдеш просто човек, пълноценен човек, намиращ се в пълно разбирателство със своята човешка природа, без да се опитваш да бъдеш ангел или дявол! Пълноценният човек води „живот без колебание” и макар такъв живот да изглежда дълбоко „непоследователен”, живеенето може да получи реализация в най-различни посоки, а дзен-животът „ от все сърце” може да намери приложение във всяка човешка дейност, като придава на всяка от дейностите ново и неоспоримо качество.
Дзен не е религия, философия или съвършен морален кодекс, който се опитва да прави „света по-добър”. Той е път към спокойното осъзнаване на света, такъв какъвто е, неразделен на йерархии, категории, абтракции, неприкрит от декора на всякаква символика. Път, по който не се оформят символи за самия път. Дзен-съзнанието е съпроводено от усещането за неразличност между самия себе си и външния свят, усещане, което просто идва от само себе си, когато човек седи и наблюдава, без да поставил определена задача на съзнанието си – дори задачата да се освободи от задача. Това означава да виждащ реалността в нейната „такъвост”, бих добавил в нейната тоталност. Естествено е трудно да се види как можеш да направиш света по-добър ако просто седиш неподвижно и наблюдаваш, или ако се опитваш да действаш „отвъд всякаква етика”. Но е очевидно, че действие без прозрение, без ясна осъзнатост за света, такъв, какъвто той е, никога не би могло да подобри каквото и да било. Защото няма нито едно действие в „името на доброто”, което да не променя баланса, без да предизвиква последици с отрицателен знак, в различен темпорален порядък. Нещо повече – нека да се замислим, кой може да бъде „по-полезен” – индивид, който се опитва да бъде такъв, но е в мъртвата хватка на социалния импринтинг, с всички негови символи/ независимо от техния светски и/или религиозен характер/, или човек, който е отвъд всички условности и прегради, който не се опитва по никакъв начин, и в името на каквато и да била цел, да бъде нещо друго освен „безполезен” , в своя самодостатъчен „живот от все сърце”. Всъщност, онези, които стоят „неподвижно и съзерцават”, живеят „без цел” и т.н., правят едни от най-добрите възвожни приноси за един смутен и объркан свят. За да се разбере тази странна, от гледна точка на Западния човек, дори „безволева” и „безполезна за прогреса” позиция е необходимо да се осъзнае тезата, че „човек всъщност не се ражда в човешкия свят, докато не е приел напълно човечността си”. На фона на всякакви измислици за магическите способности, аскетизма и мъдростта на просветлените от Изтока, дзен-учителите са обикновени човешки същества, имат своите малки слабости в характера, дори лош нрав, понякога се влюбват и обвързват в напълно човешки връзки с другия пол. Или – съвършенството в Дзен е да бъдеш просто човек, пълноценен човек, намиращ се в пълно разбирателство със своята човешка природа, без да се опитваш да бъдеш ангел или дявол! Пълноценният човек води „живот без колебание” и макар такъв живот да изглежда дълбоко „непоследователен”, живеенето може да получи реализация в най-различни посоки, а дзен-животът „ от все сърце” може да намери приложение във всяка човешка дейност, като придава на всяка от дейностите ново и неоспоримо качество.
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
